Формална сделка – в случаите, в които законът изисква при сключване на сделката да се спазва точно определен начин за външно изявяване на волята и обикновено се предвижда писмена форма. Ако законът не поставя подобно изискване, сделката е неформална, а това значи, че тя може да се сключи устно или посредством т.нар. конклудентни действия.

В зависимост от това, дали при спазването на писмената форма участват и длъжностни лица или не, се различават частна и официална писмена форма. При официалната форма, посочени от закона длъжностни лица следва да направят определени удостоверявания и те са задължителни за валидността на сделката. При другия вид писмена форма не участват длъжностни лица и документът се съставя само от насрещните страни по сделката.

Частна писмена форма е предвидена за следните търговски сделки: продажба с уговорка за изкупуване; продажба с предварително (авансово) плащане на цената; продажба на изплащане; застрахователен договор; договор за разплащателна сметка; договор за банков кредит; акредитив; банкова гаранция; менителница; запис на заповед; чек; договор за влог в публичен (антрепозитен) склад; лицензионен договор; договор за концесия и други.

Официална писмена форма с нотариална заверка на подписа на страните се изисква например за следните търговски сделки: прехвърляне на търговско предприятие; упълномощаване на прокурист; упълномощаване за теглене на суми от паричен влог в търговска банка.

Писмена форма с нотариална заверка на датата е нужна за някои случаи на договор за търговски залог , както и при удолетворяване на заложния кредитор без съдебна намеса.

Нотариалната форма е изключение в търговското право и тя е задължителна, когато между търговци се сключва договор, по силата на който се учредяват, изменят, прехвърлят или прекратяват вещни права върху недвижими имоти.

Изпълнение на търговските сделки

Изпълнението на търговските сделки е доброволното осъществяване на дължимия (договорения) резултат, наречен дължима престация. То се подчинява на общата правна уредба, предвидена за изпълнението на гражданските сделки (чл. 63-78 от ЗЗД). Длъжникът трябва да изпълни задължението си към кредитора  реално, пълно, добросъвестно и точно, в договорения срок и на уговорено място.

Неизпълнение на търговските сделки

Неизпълнението на търговската сделка е неосъществяване на дължимия (договорения) резултат. Причините за неизпълнението са различни: то може да се дължи на недобросъвестната воля или на небрежността на длъжника – виновно неизпълнение; може да е настъпило и въпреки добрата воля на длъжника и положените от него усилия да изпълни, но вследствие проявлението на случайно събитие – невиновна невъзможност за изпълнение; може да е резултат от действието или бездействието на трето лице; може кредиторът да не е създал необходимите предпоставки за изпълнението и в тези случаи неизпълнението се дължи на кредитора (т.нар. забава на кредитора – чл. 95 от ЗЗД).

Неизпълнението може да се прояви в най-различни форми. Пълно неизпълнение е налице, когато длъжникът не е осъществил нищо от предмета на задължението. Лошо (некачествено) изпълнение имаме, когато предметът на задължението не е адекватен на дължимото в качествено отношение. При частичното изпълнение има разминаване в количествено отношение между предметът на задължението и дължимото. Забавено изпълнение има, когато длъжникът дължи след падежа на задължението, т.е. неизпълнението е във времево отношение. Неточно е всяко изпълнение, което не е съобразено с уговореното от страните по договора. В някои случаи неточното изпълнение се приравнява на пълно неизпълнение.

Електронен документ

Електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.)

Писмената форма, определена в Търговския закон се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление.

Електронният документ може да е подписан или не, като неподписаните документи поначало нямат значение. 

Електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията. Електронното изявление може да съдържа и несловесна информация. При електронния документ няма оригинал и копие.

Електронен подпис

Електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014. 

Усъвършенстван електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 11 от Регламент (ЕС) № 910/2014. 

Квалифициран електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014.

Значение на саморъчен подпис носи единствено квалифицирания електронен подпис. Съгласно чл. 25 от Регламент № 910/2014:

- Правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис.

- Квалифицираният електронен подпис, основан на квалифицирано удостоверение, издадено в една държава членка, се признава за квалифициран електронен подпис във всички други държави членки.

Съгласно Търговския закон:

- Между търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено друго.

- Лихва върху лихва се дължи само ако е уговорена.

Права на кредиторите според Директива 2011/7/ЕС и Търговския закон

Правата на кредиторите при неизпълнение на парично задължение, възникнало от търговска сделка, са подробно и ясно формулирани в Директива 2011/7/ЕС, за да се преодолеят случаите на явна злоупотреба с интереса на кредитора и да се въведе култура на плащане в срок. Правата на кредиторите, предвидени в Директивата, са групирани в чл. 3 и чл. 4 в зависимост от качеството на длъжника по сделката – предприятие или публичен орган.

Съобразно чл. 3, параграф 1 от Директивата, при забава на плащането по търговска сделка, сключена между предприятия, кредиторът има право на лихва за забавата, без да е необходима покана до длъжника, ако е изпълнил задълженията си по договора и по закон и
ако не е получил дължимата сума в срок, освен когато длъжникът не е отговорен за забавата. Следователно, когато е уговорен срок за изпълнение и длъжникът не изпълни в срока, кредиторът може да иска мораторна лихва от деня на забавата (т. е. деня, следващ датата на изтичането на срока на плащане), без да е необходимо да отправя покана.

Ако между кредитора и длъжника не е уговорен срок за изпълнение, Директивата посочва началния момент и продължителността на срока, след изтичането на който кредиторът ще има право на обезщетение за неизпълнение на паричното задължение по сключената сделка.

Изтичането на срока е поставено в зависимост от алтернативно посочени начални моменти:

- получаването на фактура или равностойно искане за плащане; 

- получаването на стоките или предоставянето на услугите; 

- приемането или проверката на стоките или услугите. 

Важно значение има изискването поставено от чл. 3, параграф 6 на Директивата – държавите-членки гарантират в националното си законодателство, че срокът за плащане, уговорен от страните, не може да надвишава 60 календарни дни, освен ако изрично е постигнато съгласие за друго и то не представлява явна злоупотреба по отношение на кредитора. 

Освен правото на мораторна лихва, чл. 6, параграф 1 от Директивата обвързва държавите-членки да предприемат мерки за уреждане правото на кредитора на обезщетение за направените разноски по събиране на вземането, като предвидят фиксирана сума в размер на минимум 40 евро, която се дължи щом лихвата за забава на плащането стане дължима и без да е необходима покана до длъжника. Правото на такова обезщетение е предвидено в чл. 309а, ал. 1 от Търговския закон. Предвиденото право на обезщетение с фиксирана минимална сума не засяга правото на обезщетение на всички други, понесени от кредитора разходи, надвишаващи тази сума. 

Когато длъжник по търговска сделка е публичен орган, Директивата изисква от държавите-членки въвеждането на особени правила относно продължителността на срока за изпълнение, която може да се уговори. Срокът не може да надвишава 30 календарни дни, освен ако е уговорено друго в договора и при условие, че то е обективно обосновано от специфичното естество или особеностите на договора. В този случай, срокът за плащане, определен от страните, не може да надвишава 60 календарни дни. 

И така, правата на кредитора при неизпълнение на паричното задължение по сделката са: право на лихва за забава, право на обезщетение за разноските по събиране на вземането, право на обезщетение за други разноски, които надвишават размера на фиксираната сума и са понесени за събиране на вземането. Тези права не разкриват специфики спрямо предвидените права на кредитора, когато сделката е сключена само между предприятия.

Съгласно чл. 309а, ал.1 от Търговския закон кредиторът има право на обезщетение за неизпълнение на паричното задължение в размер на законната лихва. Законната мораторна лихва е форма на договорна отговорност, специфична за паричните задължения – тя се дължи при неизпълнението им, за да бъдат поправени причинените от забавата вреди. Кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва без да е необходимо то да е уговорено и без да доказва размера на претърпените вреди. От деня на забавата той е лишен от ползването на парите, които му се дължат, но не получава.

За неизправния длъжник възниква задължението за поправяне на вредите и в този смисъл законната лихва има обезщетителен характер. Правото на кредитора да иска обезщетителна лихва възниква без да е необходима покана до длъжника, при наличието на следните предпоставки: кредиторът е изпълнил задълженията си, произтичащи от закона и от договора; кредиторът не е получил дължимата сума в срок – длъжникът е в забава за плащане, освен когато длъжникът не отговаря за забавата или пък между страните по сделката не е уговорено друго.

Всеки един от посочените елементи трябва да е налице, за да се породи предвиденото в Търговския закон право на обезщетение на кредитора.